Някога в далечни времена, една статуя с крила, поставена върху пиедестал с формата на корабен нос посрещала флотилиите край гръцкия остров Самотраки.

Тя се издигала върху най-стръмната скала над морския бряг. Според археолозите е била поставена там между 3 и 2 век пр. н. ера.

Наричат я Нике – на името на древногръцката богиня на победата. Изпод чии майсторски ръце се ражда тя обаче никой не знае, защото автора на статуята остава анонимен завинаги.

Разбита и събирана парче по парче

Първоначално Нике от Самотраки била част от открития театър, който някога съществувал на острова. Вероятно там е имало олтар, от който се откривала гледка към запазения кораб на Деметрий I Полиоркет. Статуята е стояла на носа на кораб и представяла слизащата от небето към флотата богиня.

С нейните гъвкаво разперени крила, високо вдигната глава и прозрачна рокля, драпирана на драматични водовъртежи, Нике изглеждала така, като че ли е слязла на кораба мигове по-рано, за да подтикне родоския флот да напредне триумфално срещу покварения враг.

Фигурата е изработена от бял паорски мрамор и е висока около 3.30 метра.

Нике представлява женски торс с огромни крила.

Статуята обаче няма нито глава, нито ръце. Историята на нейното откриване започва през 1863, когато френският вицеконсул в Пловдив Шарл Шампоазо заминава на археологическа експедиция на о. Самотраки. Първо той открива носа на Победата, който е реконструиран на място. След това се появява и лявото крило и така събраната фигура отплава с кораб към Париж.

Там правят отливка на крилото и така се появява и дясното, което французите прикрепят към тялото на Нике. Към момента тя е част от постоянната експозиция на Лувъра.

Една от ръцете на статуята е открита на Самотраки през 1950 г, но археолозите решават да не я слагат на тялото и я поставят в стъклен сандък, който е близо до фигурата.

Ръцете от китката надолу и главата на Победата обаче не са намерени и до днес

Преди да загуби ръцете си, Нике вероятно е свирила хвалебствен химн на тръба, както е показано на открити монети.

Частичен надпис на основата на статуята разкрива, че с нея трябвало да се отпразнува военноморска победа на Родос, която по това време била най-мощната морска държава в района на Егейско море. Археологическият музей в Самотраки обаче казва, че статуята била дарение, направено от македонския генерал Деметрий I Полиоркет след военноморската му победа над Кипър.

Светилището в Самотраки е било посветено на боговете на плодородието, чиято помощ защитавала на моряците и носила военни победи.

Статуята е един от великите оцелели шедьоври на скулптурата на елинистичния период

Полите на Нике са така майсторски направени, че човек остава наистина с усещането, че те са развети от силния морски бриз, който духа край брега. Формите и движението, които пресъздава статуята се смятат за едни от най-вдъхновяващите в скулптурата.

Скоро след откриването й тя станала културна икона. Според археолозите статуята на богинята е трябвало да се гледа само от ляво – дясната страна не е толкова детайлно изработена. Театралността на Нике е феноменална – усещането за победа, идващо от огромния размах на крилете й и силната енергия от изправеното напред тяло са завладяващи.

Влиянието на Нике

То е широко разпространено не само в изкуството. След като съзира фигурата на богинята в Лувъра, единият от създателите на Nike решава да прекръсти на нея спортната компания, която до тогава носела името Blue Ribbon Sports.

Вдъхновен от скулптурата бил и първия административен директор на „Ролс-Ройс“ Клод Гудман Джонсън. Така се ражда и „Духът на екстаза“ – известната емблема, която стои върху предния капак на луксозните коли на марката.

Рядко скулптура може да има подобно въздействие, което да ни пренася десетки векове назад във времето, когато егейските ветрове са развявали полите на красивите гръцки богини…