„Хората са склонни да обявяват дадени хранителни продукти за вредни само заради голямото количество калории, което се съдържа в тях или заклеймявайки ги поради догми, но човечеството често забравя, че балансираното хранене изисква разнообразие и всеки може да си хапва от всичко, стига да съумява да постигне баланс в менюто си“. С тези думи известната австралийска диетоложка Лора Форд се обръща към почитателите си, посочвайки някои полезни храни, нечестно обявени за вредни. Ето кои са те и защо е добре да останат в храненето на хората, живеещи здравословно и решени да свалят килца и обиколки с правилно меню.

Пастата може да е диетична. 

Въпреки че в традиционния си вариант тя съдържа глутен и предтсавлява тесто, не би навредила, ако се хапва умерено. Калориите в порция паста идват предимно от добавката на мазни сосове, пържени продукти, колбаси и сирена с голямо количество мазнини. Сама по себе си пастата съдържа около 250 калории за 100 г, а с това количество човек може да се нахрани. Особено ако е пълнозърнеста и направена от хубаво брашно без набухватели, тя е източник на полезни за мозъка въглехидрати и засища доста добре. Хубаво е обаче да се сервира с добавки като задушени зеленчуци и немазно пилешко, вместо с тежки майонезени и сметанови сосове или със запръжки от меса, съветва диетологът.

Яйцата са много полезни. 

В тях се съдържа богата гама от витамини и минерали, а белтъкът и жълтъкът си хармонизират така, че полезните вещества да могат да бъдат адекватно разградени и усвоени от тялото. Разбира се, с яйцата не бива да се прекалява, но при отсъствие на реален здравословен проблем, на който биха повлияли, е добре да се хапват яйца поне по 3 пъти седмично, като порция от тях не бива да надвишава 3 броя. Също така яйцата трябва да се консумират в сварен, суров или печен вариант – никога пържени. Само тогава те представляват диетична храна, благодатна за тялото, обяснява Форд.

Салатените дресинги са пресилено обявени за вредни. 

Проблемът тук също е с количеството. Въпреки че много сосове за подправяне на салати съдържат зехтин, мед, кафява захар и като цяло са богати на мазнини и въглехидрати, нормално количество салата се подправя с около 1 с.л. дресинг. Това е доза, която е полезна. Вредата на тези сосове се появява от прекаляване с тях. А същевременно в любимия дресинг е възможно да има омега-3 мастни киселини, множество минерали от яйцата и меда, фибри от добавки като сос от нар и меласа, ликопен от термично преработените домати.

Орехите трябва да се превърнат в ежедневна храна. 

Те са много полезни и въпреки голямото количество калории и трудната си смилаемост, са идеално междинно хранене, категоричен е диетологът. Най-общо суровата орехова ядка е съвкупност от витамини, минерали и полезни мастни киселини. 30-40 грама орехи на ден няма да застрашат талията, но определено ще зарадват организма.

Оризът е диетична храна. 

Естествено, вариантите на нелющен ориз са по-полезни, но дори и традиционният бял ориз е приятел в диетата. Той не покачва толкова агресивно кръвната захар, както се говори. Неговият въглехидрат се отделя и смила бавно. За сметка на това може да замести хляба в ястията и така да ги направи по-полезни. Богат е на фибри и определено е част от балансираната диета, стига да се консумира варен или печен, без добавени мазнини по време на готвене. За хората с глутенова непоносимост е идеален заместител на тестените изделия. А в комбинация със зеленчуци се превръща в полезна основна храна, смята Лора Форд.