Добре подбраната вратовръзка е като скъп парфюм, представя целия тоалет и играе същата роля за костюма, както трюфелите за изискания обяд. Тези думи на Оноре дьо Балзак са актуални и днес. Защото е достатъчно да се види какво точно се намира между гръдния кош на мъжа и главата му, за да се направи достатъчно вярна първоначална преценка и за другите качества на човека.

В света има доста различни изобретения, без които е трудно да си представим живота си, и с благодарност се сещаме за авторите им. Вероятно и представителите на силния пол, които не умеят да връзват възела на вратовръзките си или не обичат да носят този почти тривиален вече аксесоар в мъжкото облекло, изпитват подобна благодарност към онзи, който е измислил папийонките. Те са идеален избор за официално мероприятие за тези, които искат да изпъкнат сред другите, по-традиционно облечените присъстващи.

Исторически данни сочат, че папийонката е позната на хората вече над 300 години. Съвременният си вид обаче тя придобива едва в зората на XX век. Смята се, че този детайл от мъжкия гардероб с произхода си е задължен на "Мадам Бътърфлай" - опера, написана от Джакомо Пучини, поставена през 1904 г. Именно тогава известният и до ден днешен аксесоар за първи път е бил представен пред широката публика като украса за врата от музикантите на оркестъра. Не бива да се премълчава и фактът, че все пак архивите пазят доста по-ранни снимки на мъже с папийонки, доказващи, че тя е била позната доста преди "Мадам Бътърфлай". Така или иначе аксесоарът не остава незабелязан и доста бързо завоюва популярност.

Към края на миналия век се затвърждават такива изрази като Black Tie и White Tie (черна и бяла папийонка), които са вписвани в покани за балове или други светски събития. Това е своеобразен дрескод, който трябва да се спазва от гостите. Когато на поканата пише Black Tie, това предполага мъжете да са облечени в смокинг, бяла (копринена) риза и черна папийонка. White Tie изисква представителите на силния пол да се отзоват на поканата, издокарани не само с бяла папийонка и риза в същия цвят, но и с фрак. Тези правила никой досега не е посмял да отмени или да пренапише, та затова често на церемониите по връчване на наградите "Оскар" или други престижни кино- и музикални отличия могат да се видят известни люде, накипрени с нещо по-различно от класическата вратовръзка. Шон Конъри съчетава папийонка дори с шотланския си килт и пак изглежда стилен. А Джордж Клуни по невероятен начин успява да изглежда като закачлив палавник дори с папийонка на врата.

Истинските джентълмени са сред малцината, които могат да се похвалят с уменията си да връзват не само вратовръзка, но и папийонка. Всеки аристократ се гордее, че има собствен почерк дори в това. Смята се че готовите модели на този аксесоар са предназначени за невръстните момчета.
Категорични инструкции за употреба на папийонката без смокинг засега не са измислени. По-смелите съвременници, завладени от чара й, я носят по всяко време, без да имат някакъв по-специален повод. Посягайки към папийонката, те се вдъхновяват от чуждестранните примери, но най-вече се ръководят от собствения си вкус.

И въпреки че строги правила за тях няма, все пак съществуват няколко основни, които се отнасят за носенето на този (не)обикновен детайл от мъжкия гардероб. Широчината на папийонката не трябва да е по-голяма от крайчеца на очите или яката на ризата. Това изискване лесно се спазва в днешно време, тъй като системата на точния размер отстъпва пред тази на регулируемата дължина. Все пак е добре, преди да се купи папийонка, мъжът да я пробва, за да се увери, че аксесоарът му подхожда и по форма, и по цвят. Не бива да се допуска папийонката да прилича на детайл от клоунски костюм - нито с размера, нито с шарката си. До ден днешен за класически се приемат такива видове папийонки, които са с правоъгълни или фигурални краища, изглеждат като панделка, както и от типа "крило на прилеп".
Ушиването на папийонка не е толкова лесно, колкото може да изглежда на пръв поглед. Зад относителната простота се крие продължителна, внимателна и доста пипкава работа. Истински добрите модели създават така наречения ефект на пеперудата, но могат да се направят само от опитни майстори, при това - на ръка. Най-подходящата материя за целта е коприната или някои вълнени платове. В днешно време обаче те се шият и от по-непретенциозни тъкани, защото папийонките вече не са само параден аксесоар за напудрени вечерни партита. Осмислената версия на по-претенциозното фишу вече се носи почти по всяко време, на най-различни събития и се съчетава практически с всяка любима дреха. 

Във всекидневен аксесоар, който обаче го различава от тълпата, успява да превърне папийонката и Георги Лозанов - български експерт по медии и журналистика. Сред известните почитатели на този детайл от тоалета са още писателят Марк Твен, генерал Джордж Маршал-младши, поп изпълнителят Пол Анка, 37-ият президент на САЩ Ричард Никсън, актьорите Джерард Бътлър, Робърт Дауни-младши и др.