Император Наполеон I, желаейки да затвърди своя образ и този на своя двор, подарявал на жените в своя живот разкошни диадеми и други бижута, повечето подписани от Мари-Етиен Нито, основател на къщата „Шоме“.
Тиари, колиета, гривни, пръстени, брошки, обеци. Бижутата, едно от друго по-разкошни, красят първата и втората съпруги на Наполеон Бонапарт, сестрите му, снаха му в портретите им, дело на художници от епохата.

Тези скъпоценности не са просто предназначени да разкрасяват жените в живота му. Те обслужват също и неговата политика
„Осъзнал крехкостта на своето положение, императорът иска на всяка цена да консолидира своя образ и този на своя двор и да узакони по този начин властта, предоставена му от короната. Той създава така една политика за външния вид, която ще допринесе за разцвета и развитието на изкуството на лукса. Бижутата очевидно ще заемат почетно място и ще предизвикат блясък, както някога фестивалите на Стария режим", обяснява специалистът по история на бижутата Кристоф Вашоде в книгата" Величието на Шоме. Скъпоценности на суверенни след 1780 г. "наскоро публикувана от издателство „Фламарион“.

„Наполеон искал Нито да украси всички дами в двора, така че те да озарят света с несравним блясък“, казва Стефан Берн в същата книга. Мари-Етиен Нито, основател на „Шоме“, изпълнява това, подписвайки забележителни образци, украсени с перли, диаманти и други скъпоценни камъни, за императриците Жозефин, след това за Мария-Луиза, но също и Каролина Мюра, кралицата на Неапол, Елиза, велика херцогиня на Тоскана, Полин Бонапарт, принцеса Боргезе.

„С пълното преоткриване на древността, неокласическият стил възтържествува и така чрез бижутера Нито, „Шоме“ ще съпътства историята на Франция като инструмент на имперската власт. Древните форми и мотиви оживяват: пшеничен стрък, листа на акант и лавър, палмети и волути, да не забравяме и камеите, които императрица Жозефин обичала", продължава журналист, любител на кралските истории.

Изключителната диадема с камеи, представяща историята за Психея и Купидон, Наполеон поръчал на Мари-Етиен Нито за Жозефин, малко преди развода им, обявен през декември 1809 г. Диадемата е наследена през първата половина на 19 век от шведското кралско семейство.