"Видението на Константин" е сред най-скандалните статуи във Ватикана


Годината е 312. Император Константин I, който е първия римски владетел, приел християнството се моли, заедно със своята армия. В този момент на небето се появява огромен кръст. До него има и надпис  с гръцки букви „Εν τούτω νίκα“ („С това, победи“), по-известно в латинския си вариант In hoc signo vince.
 
Легендарната случка става точно преди Константин да се срещне със своя съперник Максенций в т.нар. Битка при Милвийския мост, която както пророкува небето, римския император печели.
 
[caption id="attachment_421976" align="alignnone" width="981"] сн. Ватиканския музей[/caption]

Повече от хилядолетие след раждането на тази легенда, италианския творец Джан Лоренцо Бернини получава поръчение от Ватикана да направи скулптурна композиция, която да възпява религиозната сцена. Творбата му трябва да украси базиликата Свети Петър.

Джан Лоренцо Бернини - автопортрет
 
Докато Бернини работи обаче, стария папа умира и на негово място идва папа Александър VII, който се оказва, че има напълно различна визия за светата обител. Той решава да направи грандиозна трансформация на Скала Реджа - емблематичното стълбище, което свързва" Свети Петър" с двореца на Ватикана. Възлага целия проект на Бернини и му казва да намери там място и за скулптурата си, която получава името "Видението на Константин".
 
 
И от тук започват проблемите.
 
Промяната на мястото се оказва голям проблем за скулптура, който е изработил творбата си за размерите на базиликата. Сега обаче получава огромна ниша, а статуята е твърде малка за нея и буквално се губи в тази диспропорция. За да придаде монументалност на Константин Велики, Бернини създава огромна мраморна драперия зад гърба му.
 
 
Скулптурната композиция е поставена в началото на 1670 година - цели 16 години след поръчката й.

10 дни пренасят статуята от ателието на Бернини до Скала Реджа.

Поставена е така, че слънчевите лъчи, които огряват базиликата да създават божествен ефект върху фигурната на императора. Но, въпреки своята масивност, тя продължава да стои твърде дребна на фона на огромното стълбище.

Веднага след поставянето му, "Видението на Константин" става обект на широки критики към работата на прочутия скулптор. До този момент Бернини бил много популярен сред римската аристокрация и населението на империята. Сега обаче хората го обвиняват, че статуята била крайно нереалистична, освен това кръста не се забелязвал достатъчно добре, особено от онези, които не знаят митичната история за появата му в небето.

Недоволство будело и самия образ на императора, който бил изваян като като млад мъж с къса брада, а историческите сведения показвали, че по време на случката той изобщо не изглеждал по този начин.

Константин е яхнал кон, но няма никакви атрибути на ездач - дори е без седло и юзди. Самото животно също изглеждало на хората крайно нереалистично - в името на това да постигне впечатляваща поза, конят на Бернини е с твърде дълъг врат, огромна опашка и странни уши.

Така въпреки огромните усилия на Джан Лоренцо Бернини, статуята му на император Константин остава едно от най-подценяваните и критикувани творби във Ватикана.

И до днес тя продължава да стои на същото място, но остава "невидима" за очите на повечето посетители, защото може да бъде забелязана само от един определен ъгъл от портиката на "Свети Петър".

Но, все пак тя си остава в историята на изкуството...