Миризмата на храна съживява спомените


Аромапсихологията залага на букет от любими ястия, който връща в миналото.

Модерната регресивна психология е насочена към връщането на спомени в моменти от живота, когато мозъкът е отказал да запамети случващото се или не е имал възможност да го направи. Дялове от тази наука и терапия дори смятат за възможно връщането в минал живот, а дали разказите на пациентите са реални или плод на въображение, може да остане в споровете на скептици и оптимисти. Нови терапии на регресивната психология започват да залагат на храните като отключващ фактор за съживяване на спомените, пише TimesOfIndia.

Всяко място, на което се сервира храна си има собствен специфичен аромат, твърди ръководителят на изследването Мариа Диас от Факултета по психология на Универитета в Мадрид. Оказва се, че всеки дом и кухня, всеки ресторант, дори и места за излет на открито със заведения на тях са склонни да останат като спомен на подсъзнателно ниво чрез специфичната си миризма. Тя е едновременно част от съвкупността на цялото преживяване, както и негов фон, когато човек се отдаде на регресия, обяснява Диас. 

Защо храната връща спомените? 

Нюхът е от петте основни сетива, а предизвикването на спомен от жива сетивност е в основата на регресивната психология. Отдавна е доказано, че ароматът на дадено ястие провокира и усещането за вкус, дори и без да се опитва от храната. Така две сетива се активизират едновременно. Ключово за регресивната психология е връщането в даден момент от битието, чрез дразенение на различни сетива, които да се пренесат именно във въпросния миг. Така мозъкът сглобява цялостна картина на преживяното, като успява да възпроизведе дори елементи от спомена, които не са съществували на надсъзнателно ниво. Ето защо е възможно чрез регресия да се каже дали пикникът е бил под широколисно или иглолистно дърво и с какво е бил облечен някой от компанията, дори и когато човекът - свидетел на всичко това твърди, че не е обърнал внимание.

Как храната възпроизвежда мигове от миналото? 

В изследването се включват 120 души доброволци на възраст между 19 и 65 години. След помирисване на определени храни някои от тях успяват да си спомнят имената на забравени другари от детството, с които са хапвали заедно даденото ястие. Други дори живо описват играта с приятели, която изниква като ярък спомен, въпреки че преди помирисването смятат, че не е имало такова събитие в живота им. В рамките на наблюденията и опитите с мирис на храна се открива, че хората много по-лесно се сещат за имена на местности, забравени песни и стихотворения, гласове и черти на лицето на околните и дори изпълнения на пияна глава.

Бъдещето на регресивната психология чрез храни и аромати

Изследванията продължават, а резултатите са все по-зашеметяващи. Оказва се, че храните и техните аромати имат по-голяма сила на въздействие върху мозъка, отколкото гласове на хора, предлагане на частични факти от общата картина и дори пълната хипноза. Важно е обаче да се уцели възможно най-много мирисът на даденото ястие в момента на спомена, за да има ефект процедурата. А това е трудно, тъй като всеки човек готви даден продукт по точно определен начин и в точно определени условия и място. Ето защо в иновативния метод се появяват големи затруднения с имитацията.

Източник: kulinarno.bg