Истински кошмар за феновете на известен хитов филм е да разберат, че любимата им творба ще бъде презаснета. Такива инициативи, според повечето кинокритици са обречени на неуспех предварително. Ето някои от най-несполучливите опити да се осъвременят филмови класики.

"Ловци на духове", 2016г.

Със скандална рекламна кампания, подчертаваща феминизма на филма като едва ли не негова единствена добродетел, Ghostbusters от 2016 г. се оказа в незавидно положение дори преди излизането си на екран. Всяко споменаване на римейка в медиите провокираше критики от феновете на оригинала, а филмът получи дори обвинения в сексизъм.

Сиянието, 1997г.

„Сиянието“ на Стенли Кубрик се смята за истинска класика в жанра на филмите на ужасите, а филмовата адаптация като сериал често бива критикуван като слаб в сравнение с оригиналната книга, написана от Стивън Кинг.

През 1997 г. Кинг написа версия за създаването на мини-сериал „Сиянието“, за да разкаже историята по нов начин. Оказа се, че книгата наистина се нуждае от адаптация, но пресата публикува унищожителни рецензии за проекта, критикувайки неразумното 6-часово проточване на историята и отсъствието на наистина страшни моменти.

Мумията, 2017г.

От 1932 г. образа на мумията се смята за едно от най-важните чудовища в хорър историите. В края на века класическата страшна история беше успешно превърната в екшън приключение, след което настъпи дълго затишие.

Филмът от 2017 г. може да е имал шанс за успех благодарение на изобилието от свежи идеи - чудовището от заглавието стана момиче - но новата "Мумия" просто не блестеше с оригиналност и самостоятелност. Всяка втора сцена изглежда е била заснета, за да се представи на зрителя изобилие от персонажи, които ще играят важна роля в бъдещи части. Резултатът беше оценен като напълно изкуствен и просто скучен блокбъстър, след което ви се иска да изгледате отново трилогията с Брендън Фрейзър.

Конан Варваринът, 2011г.

През 80-те години, когато екшън филмите владееха боксофисите, пробивът на Арнолд Шварценегер в „Конан варваринът“ заслужено спечели народната любов. Не беше изненадващо, че след няколко десетилетия Холивуд поиска да създаде римейк. В крайна сметка това беше не само възможност зрителите да се насладят на още един успешен филм със същата идея, но и да си припомнят носталгията по поп културата от онези времена.

За съжаление нещо беше фатално объркано: дори харизматичният и поразително мускулест Джейсън Момоа в главната роля не успя да привлече зрители. Създателите на римейка, разбира се, направиха филма още по-динамичен и на моменти успяха да се доближат до източника, но недостатъците надвишаваха достойнствата. Критиците и феновете бяха възмутени от изобилието от ненужни сцени, очевидното използване на компютърна графика и анимирани герои.