Най-важното събитие на 2020 г. за огромната част от турските граждани е превръщането на храма-музей „Св. София“ в джамия.

Това сочат данните от социологическо изследване поръчано от управляващата Партия на справедливостта на президента Ердоган. 82 на сто от запитаните смятат, че "отварянето на емблематичния храм за мюсюлмански молитви е най-доброто дело на правителството за изминалата година".

10 на сто от турците определят победата на Азербайджан в Нагорни-Карабах като най-важно събитие за изминалата година, а за 8 на сто от участниците в анкетата събитието на 2020 година е откриването на природен газ в Черно море.

Храмът "Св. София“ беше превърната в действаща джамия с решение на Ердоган от 24 юли 2020 г., когато бе се отбелязваше 97-годишнина от подписването на Лозанския договор. 

В края на годината в джамия бе превърнат и известният византийски манастир „Хора“.

Историята на Хора

Историята на манастира Хора в Константинопол е много дълга. Тя започва през V век. Сградата като молитвен християнски дом претърпява много промени, има различни строителни периоди и различни ктитори. В най-бляскавия си вид е от епохата на Палеолозите /първата половина на XIV век/ и се свързва с името на основния ктитор Теодор Метохит /1270-1331 г./, който не само във Византия, но и в Европа е един от най-бляскавите умове – политик, държавник, ковчежник – по съвременните стандарти неговият пост се е равнявал на министър-председателския. Той е вторият човек във Византия след императора. Метохит е поет, астроном, притежаващ огромна библиотека /в онези времена само най-богатите хора са можели да си позволят да имат библиотеки, защото книгите са били изключително скъпи – бел.ред./, имал е познания в областта на богословието и на природните науки.

Той превръща Хора в свой духовен дом с идеята да бъде погребан там.

По стечение на обстоятелствата манастирът Хора и нейният католикон (главна църква – бел.ред.) е най-запазеният византийски храм с иконография, а самата тя е запазена фрагментарно, но ние нямаме чак толкова много запазени византийски църкви в Константинопол от епохата на Палеолозите. Там са работили изключително образовани и талантливи майстори, които са били еднакво добри и в техниката на мозайката, и в стенописите. Хора присъства във всяко едно сериозно изследване за византийското изкуство, защото е най-ерудираният и най-уникален паметник на византийското изкуство по времето на неговия разцвет, който съвпада с управлението на династията на Палеолозите /1261-1453 г./.