Именно тогава се заражда обичаят да се пие чай. А ако гостите оставали да спят в дома на своя домакин, давали пари на прислугата му.

Днес има страни, където оставянето на бакшиш е желателно и дори задължително

Но защо едни хора са по-щедри, а други са доста по-обрани при възнаграждението на персонала? И изобщо дали да дават пари на някого, при положение, че не са задължени да го правят. Всъщност в различните места по света има различни правила. В щатите на келнерите се дава 15-25% от сумата по сметката, в Бразилия - 10%, а в Швеция - 5-10 %. На Изток традициите са различни. В Япония, ако оставите монета на масата, има голяма вероятност да бъдете настигнати от келнера, който иска да ви върне забравеното.

Според учените хората от страните, където всичко е уредено, остават по-щедри бакшиши. Но националният характер според тях не е единствената причина, въпреки че има страни, където се смята, че трябва да се благодари за труда. Голяма роля тука играят социалните норми, разликата в заплатите и други фактори. По този начин се опитваме да мотивираме персонала да ни обслужи по-добре следващия път, както и да се покажем висок социален статус пред останалите от компанията. Освен това има и конкретни причини, които ни карат да решаваме за всеки конкретен случай, като най-честа причина е дали сме доволни от обслужването.

Има места, където сервитьорите и обслужващият персонал могат да се издържат дори и само от бакшиши. Даже има заведения, в които е посочено, че клиентите са длъжни да го направят. Това може да издразни посетителите, те да не дадат никакво допълнително възнаграждение и повече да не стъпят там.

Практиката показва, че след завръщане от САЩ хората си променят навиците и оставят по-голяма сума.

Оставянето на бакшиш има социално и икономическо значение

Държавите трудно могат да проследят тези пари и няма никакъв механизъм, по който да ги обложат с данъци. Но от друга страна, хората, заети в тези професии, живеят доста по-добре. Например в Ню Йорк един келнер може да заработи 30 долара за час. Те са по-изпълнителни и не отказват поръчки. А собствениците не назначават голям персонал.