С какво са се напивали древните?


Алкохолът е любимо питие на хората още от древността. Макар и тогава да е нямал нищо общо с рафинираните питиета, които познаваме днес, той е предоставял на древните хора същото приятно опиянение, каквото познаваме и днес.

Според учените дори маймуните откривали ползи в алкохола. Ето как: те го подушват, слизат от дърветата, за да търсят плодовете и така постепенно усвояват придвижването на два крака.

Тази стратегия е свързана обаче с нови рискове. Пиенето на алкохол (по онова време всъщност ядене) води до опияняване и създава опасности. Пияниците от Каменната епоха стават лесна плячка за по-едрите хищници. Но и тази опасност в крайна сметка води до подобряване на генетичния материал, пише Марк Форсайт в своята „Кратка история на напиването“

В хода на еволюцията нашите предшественици постепенно развиват нагласата да се напиват групово. Защото който пие самичък, е обречен в мига, когато се появи хищникът. Съвсем друго е в пиянската група: там саблезъбият тигър по-трудно ще си отмъкне плячка.

И така и след като маймуната се превърнала в човек – търсела алкохола, създаден от природата, а после сама се научила да го произвежда.

ДРЕВЕН КИТАЙ

Най-ранните свидетелства, че древните китайци употребявали алкохол, датира от 7000 г. Пр. Хр. Първото оризово вино било произвеждано от ферментирал ориз, мед и плодове. Хората там отдавали голямо значение на алкохола и описвали „сухите периоди“, налагани от някои императори, като „загуба на райското“. Тогава вярвали, че алкохолът е дар от небесата.

ДРЕВЕН ЕГИПЕТ

 

Египтяните смятали алкохолните напитки за много важни. Именно от там датират първите сведениия за производство на бира – напитката, която хората употребявали ежедневно. Една от причините египтяните да пият толкова много алхкохол е и фактът, че в него не могат да живеят бактерии, с каквито била заразена водата в река Нил. Така по пътя на логиката те не можели да се заразят с опасни инфекции и да умрат.

Бирата, която египтяните пиели обаче не може да се сравни с бистрата кехлибарена течност, с която обичаме да се разхлаждаме в горещите летни дни. По онова време тя наподобявала по-скоро каша от ферментирали пшеничени зърна и можела да се оприличи по-скоро на алкохолна боза 

ДРЕВНА ИНДИЯ

Учените преполагат, че алкохолната дестилация се появила за първи път в древна Индия. Напитките се правели от ориз, пшеница, захарна тръстика, грозде и други плодове и били много популярни сред населението.

Древните индийци стигнали до заключението, че използван в разумни количества, алкохолът е лекарство, а в големи – отрова.

ДРЕВНА ГЪРЦИЯ

 

Алкохолът, който обожавали древните гърци бил медовината – ферментирала напитка от мед и вода. По-късно разбира се делините се прочули с майсторското си вино, от което купували древните народи в Европа.

С времето виното за гърците придобило сакрално значение – използвало се за религиозни ритуали, било задължителен елемент от посрещането на гости, използвано за лекарсво и се превърнало в задължителна част от храненето.

МЕСТНОТО НАСЕЛЕНИЕ НА АМЕРИКА

Индианците най-много обичали ферментиралия сок от специален вид кактус, което може да се смята за предшественик на съвременната текила. Тази напитка имала ключово място в религиозните обичаи на шаманите.

Маите предпочитали медено вино, а хората, населяващи днешно Мексико – ферментиралия сок от ананас.

Източник: bulletin.bg