Ако сте пътували из Испания едва ли сте останали равнодушни към огормните сушени бутове месо, които апетитно се поклащат от витрини на бакалии и ресторанти. А, ако не сте - то поне виртуално ще ви запознаем с този пушен деликатес, който е една от най-големите гордости на испанската кулинария.

Хамонът е подобен на италианското прошуто, а за негов български събрат се смята еленския бут, който всъщност знаем, че се прави от свинско месо.

Но, да се върнем на Иберийския полуостров, където деликатеса се приготвя от 2 хиляди години насам. Тамошният хамон се смята за най-гурме версията на испанската шунка. Прави се от черни прасета, а в някой случаи и от кафяви, които имат черни петна и местото им се води най-доброто.

За да бъдат бутовете внушителни животните трябва да достигнат тегло поне до 170 килограма, което се случва приблизително на третата година от раждането им. Важно е да се отблежи, че хамонът всъщност се прави само от задните крака на прасето. След това се оставят да зреят между 3 и 7 години - първо обветряни от чист планински въздух, а след това прилежно съхранявани на хладно.

От няколко години насам качеството на хамона в Испания отбелязва с етикити в различни цветове, като логично черения етикет се поставя само на първокачествените бутове. Те се правят от животни, които не само са хранени изцяло на паша - с трева и дъбови листа и жълъди минимум 2 месеца в годината. Но, истината е, че прасетата са на тази диета много по-дълго - обикновено от късна есен до ранна пролет.

Жълъдите придават изключително интересен вкус и аромат на иберийския хамон.

Хамонът не е недостъпен деликатес и все пак ако се решите да си купите цял бут от биологично отгледано животно, то тогава е добре да си приготвите към 4 хиляди евро.

Консумира се нарязан на много финни филийки. Това трябва да се случи непосредствено след отрязването им от бута за да бъде максимално вкусно и свежо. Съдържащата се в хамона сланина трябва да се разтопи в устата.

Всъщност вкуса на хамона е различен за всяка част от бута - местото, което се реже от по-горната част е по-мазно и има по-богат вкус, докато това от долната е малко по-сухо и има леко сладникаво и с ядков аромат.

Е, сега вече знаете достатъчно за хамона. И ако докато четете това ви се е приискало да си хапнете поне парченце - хващайте самолета за Испания. Оле!